Спрейове за самозащита - Полезни съвети | Brannik.bg (Може 2024)
Противовъздушен пистолет, артилерийско парче, което се изстрелва от земята или кораба в защита срещу въздушна атака. Разработването на противовъздушните оръжия започва още през 1910 г., когато самолетът за първи път се превръща в ефективно оръжие. През Първата световна война полевите артилерийски артикули с калибър до около 90 мм (3,5 инча) са преобразувани в използване на противовъздушни средства чрез монтиране, което им позволява да стрелят почти вертикално. Методите за насочване обаче бяха недостатъчни и през междувоенните десетилетия се постигна голям напредък в разработването на далекомери, прожектори, времеви предпазители и механизми за стрелба, за да се помогне на артилерийските части да ударят бързо движещите се цели, представени от самолетите.
Във Втората световна война бяха въведени бързо стрелящи и автоматични противовъздушни оръдия, прилага се радар за проследяване на целта и малки предпазители от близостта на радиовълните експлодираха боеприпасите, когато наближиха целта. Срещу дайвинг бомбардировачи и самолети с ниско ниво, 40-милиметров (1,5-инчов) пистолет, първо произведен от шведската фирма Bofors, беше широко използван от британските и американските сили. Той изстрелва 2-килограмови (0,9-килограмови) снаряди до височина от 3,2 км (3,2 км) при 120 патрона в минута. Съветите базират 37-милиметровото си оръжие на този пистолет. По-тежките противовъздушни оръдия, до 120 мм, бяха използвани срещу високолетящи бомбардировачи. Най-ефективният от тях беше немският 88-милиметров Fliegerabwehrkanone; съкратеното му име, flak, се превърна в универсален термин за противовъздушни пожари.
През 1953 г. американската армия въвежда Skysweeper, 75-милиметрово автоматично оръдие, стрелящо с 45 снаряда в минута, насочено и стреляно от собствената си радарно-компютърна система. С въвеждането на управлявани ракети „повърхност-въздух“ през 50-те и 60-те години тежки противовъздушни оръдия като тази бяха постепенно прекратени, въпреки че автоматичните пушки с ръчно управление от 20 до 40 мм продължиха да осигуряват защита срещу ниско летящи самолети и хеликоптери.
