Телесно наказание
Телесно наказание

ТОП 5 ОЧЕНЬ ЖУТКИХ ВЕЩЕЙ, РАЗРЕШЕННЫХ УЧИТЕЛЮ (Може 2024)

ТОП 5 ОЧЕНЬ ЖУТКИХ ВЕЩЕЙ, РАЗРЕШЕННЫХ УЧИТЕЛЮ (Може 2024)
Anonim

Телесно наказание, нанасянето на физическа болка върху тялото на човек като наказание за престъпление или нарушение. Ефрейтираните наказания включват блъскане, биене, брандиране, осакатяване, ослепяване и използване на запаса и колоната. В широк смисъл терминът обозначава и физическото дисциплиниране на децата в училищата и у дома.

Ранният вавилонски закон разработва принципа на lex talionis, който твърди, че престъпниците трябва да получат като наказание именно онези наранявания, които са нанесли на жертвите си. Много от следващите общества прилагаха този принцип „око за око и зъб за зъб“ доста буквално при работата с нарушители. От древни времена до 18-ти век телесните наказания обикновено се използват в онези случаи, които не призовават за смъртно наказание или за изгнание или транспортиране. Но нарастването на хуманитарните идеали по време на Просвещението и след това доведе до постепенното изоставяне на телесното наказание и към по-късния 20 век той бе почти изцяло заменен от лишаване от свобода или други ненасилни наказания.

Телесните наказания вече не съществуват в правните системи на повечето развити страни на света. Последните пукнатини в САЩ например бяха проведени в щата Делауеър през 1952 г. (практиката е премахната там през 1972 г.). Британският наказателен закон стоял като рядко изключение в законното му предписание за камшик като наказание за някои престъпления, но нанасянето на това наказание е строго ограничено от Закона за наказателното право от 1948 г. и е отменено през 1967 г. Бичуването и дори ампутацията остават предписани наказания в няколко държави от Близкия Изток, които стриктно спазват ислямското законодателство, обаче. Побоите и други телесни форми на дисциплинарни действия все още се прилагат, законно или прикрито, в затворническите системи на много страни. Корпоративното наказание е изрично забранено от няколко международни конвенции за правата на човека, включително Европейската конвенция за правата на човека и „Стандартните минимални правила на ООН за третиране на затворници“.

Важна обосновка за използването на телесно наказание в исторически план е било, че болката, нараняването, унижението и деградацията, които нанася, би възпирала нарушителя да извърши подобни престъпления в бъдеще. Освен това беше поддържано, че например ампутацията на дясната ръка на джебчията ще намали физическата му способност да извърши подобни престъпления в бъдеще или че маркирането на знаков знак на челото му ще предупреди потенциалните му жертви в тълпата да предприемат специални предпазни мерки, докато са били в неговата околност. Твърдението, че телесното наказание е особено ефективно възпиращо средство, е опровергано от емпирични доказателства, което обаче показва, че нарушителите, които са наказани с телесни средства, всъщност са малко по-склонни да извършат допълнителни престъпления, отколкото тези, наказвани с лишаване от свобода. Въпреки че имаше известни призиви за възстановяване на телесното наказание в отговор на повишаващия се процент на престъпност в Съединените щати и други страни в ерата след Втората световна война, телесното наказание продължава да се разглежда като нечовешка и варварска реликва на наказателното правосъдие системи на отминали епохи.

Повечето европейски държави частично или напълно забраниха телесното наказание на децата в училищата и у дома, в съответствие с Европейската социална харта - приета през 1961 г. и ревизирана през 1996 г. - която защитава децата от физическо насилие. Съветът на Европа, организация на почти всички европейски държави, която насърчава правата на човека и демокрацията на континента, се стреми да премахне тази практика. Телесните наказания на деца от родители или полагащи грижи също са забранени в някои неевропейски страни. Конвенцията за правата на детето, приета от Организацията на обединените нации през 1989 г., забранява физическото насилие над деца от родители или други лица, които се грижат за тях. Конвенцията е ратифицирана от всички членове на ООН, с изключение на САЩ и Сомалия. До началото на 21 век повече от 100 страни също забраняват телесното наказание на децата в училищата.