Русская школа в Алании, в Турции (Може 2024)
Декамерон, сборник с приказки на Джовани Бокачо, съставен вероятно между 1349 и 1353 г. Творбата се счита за шедьовър на класическата италианска проза. Макар и романтичен по тона и форма, той се откъсва от средновековната чувствителност в настояването си за човешката способност да преодолява, дори да използва, богатството.
Джовани Бокачо: Декамеронът.
Вероятно през 1348–53 години Бокачо е съставил Декамерон във вида, в който се чете днес.
Декамеронът се състои от група истории, обединени от рамкова история. Когато отворът на кадъра се отваря, 10 млади хора (седем жени и трима мъже) бягат от поразена от чума Флоренция във възхитителна вила в близката Фиесоле. Всяко правило за един ден и определя условия за ежедневните приказки, които да се разказват от всички участници, в резултат на което се получава колекция от 100 броя. Всеки ден завършва с canzone (песен), а някои от тях представляват най-добрата поезия на Boccaccio.
Всеки дневен сборник с истории приема различен тон или тема. Ден 1 се състои от остроумна дискусия за човешките пороци. На 2-ри ден съдбата възтържествува над човешките си играчки, но е затруднена от човешката воля на 3-ия ден. Ден 4 е белязан от трагични любовни истории. Ден 5 носи щастливи окончания на любовта, която в началото не протича гладко. Умението и веселието отново царуват на Ден 6. Измама, измама и често подлуден лиценз се пускат безплатно на дни 7, 8 и 9. До ден 10 по-ранните теми се извеждат на високо ниво; широко заимстваната история „Пациентът Гризелда” затваря цикъла от приказки.
Общопризнато е, че Бокачо е взаимствал много от историите от фолклора и мита, но изящната писменост и сложната структура на произведението дават да се разбере, че неговият автор не е просто антолог. Прозата му повлия на много ренесансови писатели, а самите негови приказки са заимствани от векове. Докато някои критици атакуваха произведението като вулгарно и цинично, авторът поддържа утвърждаване на нравствените ценности дори в най-лицензираните пасажи. В своята широта на третиране на съвременното градско общество - от хумористично до трагично - както и в хуманизма си и бързия и ярък разказ, той остава в 21 век забележително свеж и проникващ документ.
