Пълен политически консенсус за възстановяване на Висшето военновъздушно училище (Може 2024)
Напред, основавайки се на практиката от страна на суперсилите - най-вече в САЩ - да установяват трайно военно присъствие в чужда държава като средство за проектиране на сила и за укрепване на националните интереси.
Терминът "базиране напред" се отнася до оборудването, въоръжените сили и постоянните военни съоръжения, които са разположени в чужбина или са разположени в морето по време на мирното време. По-общото понятие, присъствие в бъдеще, включва такива безконтролни военни дейности в чужбина като споразумения за достъп, чуждестранна военна помощ, съвместни учения и споделяне на разузнавателна информация. Видимото военно присъствие в чужбина има за цел да проектира националната сила, да възпира потенциалните противници и да стабилизира потенциално нестабилните региони. Напред базирането също подкрепя целите на политиката за отбрана на дадена суперсила, като възпира военната конкуренция в определена сфера на влияние.
Напред базирането отговаря на логистичните нужди, както и на по-широки стратегически цели. Присъствието на военнослужещи и техника в ключови географски региони позволява бързо реагиране в случай на конфликт, ако възпирането се провали. Позиционирането на военни активи в чужбина значително намалява времето, необходимо за транспортиране на техника и сили до зона на конфликт. По този начин базирането на напред позволява на командирите да се движат бързо и да концентрират военната сила в отдалечени краища на света.
Военното присъствие в мирно време е едно от определящите характеристики на глобалната суперсила. В своя пик през края на 19 и началото на 20 век Британската империя поддържа система от гарнизони и въглеродни станции, които обхващат земното кълбо. След Втората световна война Съединените щати разглобяват много от своите военновременни бази, но поддържат важно военно присъствие в Европа и Азия в опит да овладеят Съветския съюз. Краят на Студената война доведе до повече преструктуриране, тъй като Русия се стреми да запази своето регионално влияние, като подписва основни споразумения с бивши съветски републики.
After the September 11, 2001, terrorist attacks, the U.S. Department of Defense embarked on a global posture-realignment process that focused less on a large overseas concentration of U.S. troops and matériel and more on rapid deployment into areas that may be distant from the basing location. These changes in forward-basing posture were intended to address the complex and asymmetric threats of the post-Cold War world more effectively and flexibly.
