7 класс, 23 апреля - Урок онлайн Всемирная история: Архитектура и искусство (Може 2024)
Зала, място за срещи, вход или проход, вариращи по големина от голяма приемна в обществена сграда до коридор или вестибюл на къща. За феодалното общество на средновековна Европа залата беше център на всички светски дейности. Първоначално е използван от големи групи хора за готвене и спане, както и за дейностите, които все още приютява, когато се използва като съдебна зала, банкетна зала или място за забавление.
Започвайки като правоъгълна конструкция, подобна на плевнята, залата вероятно е еволюирала от праисторическите дървени рамкирани жилища в Северна Европа. Ранните примери имаха много общо с съвременните църкви, използвайки ритмична структурна система от три или повече заливи. По-големите зали бяха разделени от два реда стълбове или каменни колони на кораб и пътеки. Грапавите камъни на камината бяха поставени в близост до центъра на земен под, обсипан със слой от втулки, за да се осигури изолация. Дим намери пътя си през отворения покрив, обрамчен в краищата на фронтон или с помощта на жалузие, близо до центъра на хребета, защитен от дървена кула. Вратите бяха срещу края на сградата, запазена за господаря и семейството му. В крайна сметка тази зона се отличи с ниска платформа или маргаритка,и частичен таван е изграден между него и крайната стена зад него, за да образува навес над главата. Датиращи от 12-ти век, останките на епископския дворец в Херефорд и покривът от дървен материал в замъка Лестър са вероятно най-старите оцелели фрагменти от фронтови зали на фронтон.
Като защита срещу мародери обикновено са разположени зали, за да се възползват от терена и често са защитени от рови или палисади. В Норманските замъци и английските гранични крепости залата беше част от главната каменна кула, изградена над сводесто складово помещение с дървени греди, поддържащи помещения отгоре. До 14-ти век средновековната градска къща се състоеше от неразделна универсална всекидневна или хол, разположена над магазин на ниво улица. В страната залата започва да се развива в имението през 13 век, тъй като в края на голямото централно пространство са добавени по-малки стаи. До крайната стена е изградена ниска конструкция за готвене и съхранение на провизии.
A centre door leading to the kitchen was flanked by the hatches or doors to the pantry and buttery. As the outside doors were placed opposite each other in the long walls at this end, a passageway was formed which was provided with porches and wooden screens to protect the rest of the hall from drafts. Behind the dais a two-story structure was annexed with a solar or private room over a storage basement accessible from it. The solar room was entered from an outside ladder or stair and communicated with the hall by means of a window or peepholes. Later, more secure conditions and the desire for privacy and for more easily heated rooms led to the development of living quarters on the lower floor, with entrances directly into the hall. As the end structures were extended, they were linked with scattered service buildings and the gatehouse to form courts on one or both of the long sides of the hall.
From the 14th century, halls were built with uninterrupted interiors spanned by great timber roofs. The aisled type was retained in monastic hospitals where it was convenient to continue to place beds in the side bays. At Westminster Hall the Norman interior supports were removed and a hammer-beam roof installed. A series of halls in northwestern England retained only the pair of columns nearest the doors to support a great wooden arch and light wooden screen walls blocking the aisles. A large freestanding screen like that at Rufford Old Hall provided further protection from drafts. The typical 15th- or 16th-century hall was entered through doors in a screen structure that terminated in the ornamented parapet of a musicians’ gallery installed over the low passageway ceiling. The large fireplace and its chimney were built into a side wall. The dais was extended at one or both ends to provide a large bay which, from the exterior, appeared to balance the porch. It had full-length mullioned windows supplementing the traditional openings high in the side or end walls.
With the development of the separate dining room and the decline of the old social order at the end of the Middle Ages began the descent of the hall in domestic architecture to its present status of entrance and passageway. However, towns, guilds, colleges, and other organizations built halls rivaling those of the barons. The names of many public buildings reflect the fact that a ceremonial reception room is their major feature.
