COVID-19 ваксини и онкоболни пациенти - интервю на проф. д-р Асен Дудов (Може 2024)
Хенриета Лакс, род Лоретта Плезант, (родена на 1 август 1920 г., Роанок, Вирджиния, САЩ - умира на 4 октомври 1951 г., Балтимор, Мериленд), американска жена, чиито ракови клетки на шийката на матката са източник на клетъчната линия на HeLa, изследванията на които допринесоха до множество важни научни постижения.
викторина
Известни американски лица: факт или измислица?
Кларънс Дароу беше прочут прокурор от 19 век.
След като майка ѝ умира при раждане през 1924 г., баща ѝ се премества с 10-те си деца в Clover, щата Вирджиния, където ги разделя между роднините, които ще бъдат отгледани. Така Хенриета беше отгледана от дядо си, който също се грижеше за друго внуче, братовчедът на Хенриета Давид, известен като Дей. Хенриета и Дей са се оженили на 10 април 1941 г. Окуражен от братовчед, Дей Дей скоро се премества на север в Мериленд, за да работи в стоманодобивната фабрика на Bethlehem Steel's Sparrows Point, която се разраства с търсенето, породено от Втората световна война. Скоро след това Хенриета и децата на двойката се присъединяват към Ден на гара Търнър, Мериленд, общност извън Балтимор, където живеят много от афро-американските стоманодобивни работници.
Преди петата си бременност Хенриета усети „възел“ вътре в нея и притеснително кървене и доказателства за бучка по шийката на матката няколко месеца след раждането най-накрая изпрати Хенриета при своя лекар. Тя е препратена в гинекологичното отделение в болница „Джон Хопкинс“ в Балтимор, където през февруари 1951 г. биопсия показва наличието на тумор на шийката на матката, който не е бил открит от лекарите както при раждането на сина й на 19 септември 1950 г., така и в последствие - преглед шест седмици по-късно.
After further tests, Henrietta received the first of several radium treatments, the standard of care for the day, which involved stitching small glass tubes of the radioactive metal secured in fabric pouches—called Brack plaques—to the cervix. While performing the procedure, the surgeon extracted two small tissue samples: one from Henrietta’s tumour and one from healthy cervical tissue close by. The samples from Henrietta’s cervix were among many extracted for physician George Gey, the head of tissue culture research at Johns Hopkins, who was searching for an “immortal” cell line for use in cancer research. Unlike previous samples, Henrietta’s cancerous cells—called HeLa, from Henrietta Lacks—not only survived but also multiplied at an extraordinary rate. Henrietta herself was unaware that any sample had been taken; at that time it was not uncommon to study patients and their tissues without their knowledge or consent (see Tuskegee syphilis study).
While her cells thrived, Henrietta declined. By September the cancer had spread throughout her body, and early the following month Henrietta died. However, the HeLa cells, famed for their longevity,continued to thrive in culture long after Henrietta’s death. HeLa became a ubiquitous study material, contributing to the development of drugs for numerous ailments, including polio, Parkinson disease, and leukemia. In spite of this, until the 1970s Henrietta’s role was unknown even to her family. In the 21st century Henrietta’s case was an important component in the debate surrounding informed consent from patients for the extraction and use of cells in research. In 2013 the National Institutes of Health (NIH) granted the Lacks family control over how data on the HeLa cell genome would be used (the genome of a HeLa cell line had been sequenced in full earlier that year). Two members of the Lacks family formed part of the NIH’s HeLa Genome Data Access working group, which reviewed researchers’ applications for access to the HeLa sequence information.
