Ким Чен Ир севернокорейски политически лидер

Ким Чен Ир, също пише Ким Чон Ир, (роден на 16 февруари 1941 г., Сибир, Русия, СССР - почина 17 декември 2011 г.), севернокорейски политик, син на бившия премиер на Северна Корея и (комунистическата) Корейска работническа партия (Председателят на KWP Ким Ир Сен и наследник на баща му като владетел (1994–2011) на Северна Корея.

Северна Корея: Северна Корея под Ким Чен Ир

Ким Ир Сен умира на 8 юли 1994 г., а синът му Ким Чен Ир го наследява. Той обаче не пое поста на генерален секретар

Официалната севернокорейска версия на живота на Ким Чен Ир, различна от биографията, документирана другаде, гласи, че той е роден в партизански базов лагер на планината Паекту, най-високата точка на Корейския полуостров; той му приписва много несигурни способности; и твърди, че раждането му е било придружено от такива благоприятни знаци като появата на двойна дъга на небето. По време на Корейската война (1950–53) той е поставен в безопасност в североизточен Китай (Манджурия) от баща си, въпреки че официалната биография не споменава епизода. След като в продължение на две години посещава пилотен колеж в Източна Германия, той завършва през 1963 г. университет „Ким Ир Сен“. Той е служил на множество рутинни постове в KWP, преди да стане секретар на баща си. Той работи в тясно сътрудничество с баща си в партийната чистка през 1967 г. и след това му е назначена няколко важни длъжности. Ким е назначен през септември 1973 г. на могъщия пост на партиен секретар, отговарящ за организацията, пропагандата и агитацията.

Ким официално е определен за наследник на баща си през октомври 1980 г., получава командване на въоръжените сили през 1990–91 г. и заема високопоставени длъжности в Централния комитет, в Политбюро и в Секретариата на партията. Когато Ким Ир Сен умира от инфаркт през 1994 г., Ким Чен Ир става фактически лидер на Северна Корея. Той беше назначен за председател на KWP през октомври 1997 г., а през септември 1998 г. той официално пое най-високия пост в страната. Тъй като позицията на президент беше елиминирана от Върховното народно събрание, което запази за Ким Ир Сен посмъртно званието „вечен президент“, по-младият Ким беше избран за председател на Националната комисия по отбрана, служба, чиито правомощия бяха разширени.

По време на своето ръководство на страната Ким надграждаше мистиката, която вече заобикаляше баща си и самия него. Разпространена е конфликтна информация относно личния му живот, по-голямата част от нея ненадеждна и - може би умишлено - служеща за добавяне към мистерията. Известно беше, че Ким проявява интерес към изкуствата и насърчава по-голямото творчество в литературата и филма, въпреки че продуктите остават предимно пропагандни инструменти. Известен кинобол Ким оглавяваше кино студио, преди да се възкачи на ръководството на страната. Той произвежда произведения, които празнуват социалистическите ценности, Ким Ир Сен и неговата национална политика на самоувереност (джуче), а по-късно и самият Ким Чен Ир и неговата политика на „първо военно“ (sŏngun chŏngch'i). Като част от желанието му да създава по-добри филми, в края на 70-те по-младата Ким има южнокорейски кинорежисьор Шин Санг-Ок, а съпругата му, актрисата Чой Юн-Хе, отвлечена на север, където те са притиснати до бягството им от 1986 г.

След като стана лидер на Северна Корея и страната му се изправи пред затруднена икономика и глад, Ким предприе стъпка към изменение на дългогодишната политика на изолационизма на Северна Корея. През края на 90-те и началото на 21 век Ким се стреми да подобри връзките си с редица страни. Освен това изглежда, че той спазва условията на споразумение от 1994 г. (наречено договорената рамка) със САЩ, в което Северна Корея ще демонтира собствената си ядрена програма в замяна на организиране на строителството от външна страна на два ядрени реактора способен да произвежда електрическа енергия. Южна Корея беше основният изпълнител по проекта.

Ким спря изпитанията на ракета с голям обсег на действие през 1999 г., след като САЩ се съгласиха да облекчат икономическите си санкции срещу Северна Корея, а през юни 2000 г. Ким се срещна с южнокорейския лидер Ким Да-Юнг. На първата среща на върха между лидерите на двете страни беше постигнато споразумение за предприемане на стъпки към обединението. Връзки бяха установени и с Австралия и Италия.

В същото време обаче съгласуваната рамка започна да се разпада пред лицето на демонстрираното нежелание на Северна Корея да се придържа към условията си. Отношенията със Съединените щати силно се влошиха през 2002 г., след американския президент. Джордж Буш характеризира режима на Ким (заедно с Иран и Ирак) като част от "ос на злото". Подозираше се, че Северна Корея обогатява уран в едно от ядрените съоръжения, чиито дейности уж бяха замразени съгласно условията на договорената рамка. През януари 2003 г. Ким обяви, че Северна Корея се оттегля от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и планира разработването на ядрени оръжия.

Ядреният статус на Северна Корея остава международен въпрос. Режимът на Ким беше широко използван като преговорна точка за осигуряване на икономическа помощ и за възпиране на ескалацията на напрежението с Южна Корея, която продължаваше. През октомври 2006 г. страната обяви, че е провела подземен тест на такова оръжие. Разговорите бяха прекратени за няколко години, но през 2007 г. бе постигната друга сделка; проверката на съответствието на Северна Корея обаче остана неуредена. Изборът през декември 2007 г. на Ли Мюн-Бак за президент на Южна Корея започна още едно влошаване на междукорейските отношения, тъй като Лий започна по-твърда линия със севернокорейския си колега. През следващите няколко години Северна Корея провеждаше случайни тестове за оръжие, включително втори подземен ядрен тест през май 2009 г. Отношенията между Север и Юг достигнаха кризисна точка няколко пъти, особено през 2010 г., с потъването на южнокорейския военен кораб Ch'ŏnan (Cheonan) в близост до морската граница през март и ноемврийска военна схватка на остров Yŏnpyŏng (Йонгьонг), в същия район, който уби двама южнокорейски пехотинци.

През 2008 г. започнаха спекулациите, че здравето на Ким се влошава; след отсъствието му от публично зрение в продължение на няколко месеца се подозира, че е получил инсулт. На следващата година Ким и севернокорейското политическо учреждение започнаха поредица от стъпки, очевидно към определяне на най-малкия син на Ким, Ким Чен Ун, за негов наследник.

Севернокорейските държавни медии обявиха на 19 декември 2011 г., че Ким е загинал във влак два дни по-рано.