Лаптопи срещу v

„Бихте ли повторили въпроса?“ Както обсъждах във Вашингтон пост, опред преди повече от 10 години, това беше най-често срещаният отговор от студентите ми по право в университета в Джорджтаун. Неизбежно беше попитано, докато студентът, призован за отговор по метода на Сократ, че аз, както повечето преподаватели по право, използвам, погледнах от екрана на лаптопа, който иначе заемаше зрителното му поле. След като повторих въпроса, погледът на ученика, колкото и често не, се върна на екрана на компютъра, сякаш отговорът може да се появи там. Кой знае? С незабавни съобщения може би ще е така?

Преди няколко години нашата юридическа школа, като много университети, гимназии и дори класове училища в цялата страна, свързваше класните си стаи с интернет връзка. Това беше пътят на бъдещето, казаха ми. Сега имаме безжичен кампус и за пристигащите студенти се изисква да имат лаптопи. Така че първокурсниците ми са повече от малко изненадани, когато им кажа, че лаптопите са забранени от моята класна стая.

Забранявам лаптопи по две причини. Вземането на бележки на лаптоп насърчава дословната транскрипция. Записващият бележник е склонен да премине в стенографски режим и вече не обработва информация по активен начин, който е благоприятен за предаването и приемането на дискусия в класната стая. Тъй като воденето на бележки по старомодния начин на ръка е толкова по-бавно, студентът всъщност трябва да слуша, да мисли и да поставя приоритет на най-важните теми. Разбира се, ако дадена идея за лекция е процес, чрез който бележките на учителя се прехвърлят в бележките на студента, без да преминават през мозъка на нито един от двамата, тогава лаптопите може да са перфектните инструменти за преписване. Но ако целта е интерактивна класна стая, откривам, че лаптопите просто се препятстват.

Проучванията са установили, че учениците, които правят бележки на ръка, запазват съобщената информация по-ефективно от тези, които я преписват на компютър. Едно проучване даде на студенти една и съща лекция с видеозаписи и половината студенти направиха бележки на ръка, другата половина от компютър. (Компютрите нямаха достъп до Интернет, така че нямаше проблем с разсейването.) Онези, които правеха бележки на ръка, се представиха значително по-добре на тест, администриран малко след това.

But, of course, most laptops are connected to the Internet. And, as such, they create a temptation to do the many other things one can do there—surf the Web, check e-mail, shop for shoes, play solitaire, or review Instagram and Facebook. That’s not only distracting to the student who is checking baseball scores and statistics but for all those who see him and many others doing something besides being involved in class. It also takes the student out of the classroom discussion, which itself has collective costs for the learning environment as a whole. (In deference to the modern era, I permit two volunteers each class to use laptops to take notes that are then made available to all students—online, of course.)

When I initially raised with my colleagues the idea of cutting off laptop access, some accused me of being paternalistic, authoritarian, or worse. We daydreamed and did crosswords when we were students, they argue, so how can we prohibit our students, who are adults, after all, from using their time in class as they deem fit?

A crossword hidden under a book is one thing. But with the aid of Microsoft and Google, we have effectively put at every seat a library of magazines, a television, and the opportunity for real-time side conversations and invited our students to check out whenever they find their attention wandering.