Как воевали США во Второй мировой? Боевой вклад армии США в общую победу. (Може 2024)
Омар Нелсън Брадли, (роден на 12 февруари 1893 г., Кларк, Мексико, САЩ - умира на 8 април 1981 г., Ню Йорк, Ню Йорк), офицер от американската армия, командващ Дванадесетата армейска група, което спомага за осигуряването на победата на съюзниците над Германия по време на Втората световна война; по-късно той е първият председател на Съвместния началник на щаба на САЩ (1949–53).
викторина
Войни в историята: факт или измислица?
Британците спечелиха битката при Йорктаун.
Брадли завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк, през 1915 г. При откриването на Втората световна война е комендант на пехотното училище на армията на САЩ, Форт Бенинг, Джорджия, а по-късно командва 82-ра и 28-та пехота разделения. След като е поставен начело на II корпус за северноафриканската кампания, при генерал Джордж С. Патън, той пленява Бизерте, Тунис, през май 1943 г. Тази победа допринася пряко за падането на Тунис и предаването на над 250 000 Оста войски. След това Брадли поведе силите си в сицилианското нашествие, което успешно приключи през август.
По-късно през 1943 г. Брадли е преместен във Великобритания, където през 1944 г. получава командването на Първата армия на САЩ. Поставен под командването на британския фелдмаршал Бернар Монтгомъри, той участва в планирането на инвазията във Франция. През юни 1944 г. той се присъединява към войските си в нападението на Нормандските плажове и в първоначалните битки във вътрешността (виж Нормандското нашествие). В началото на август той е повишен в командването на Дванадесетата армейска група на САЩ. Под негово ръководство Първата, Третата, Девета и Петнадесетата армии, най-голямата сила, поставена някога под командване на американска група, успешно извършват операции във Франция, Люксембург, Белгия, Холандия, Германия и Чехословакия до края на европейските военни действия.
After the German surrender, Bradley returned to the United States to serve as administrator of veterans’ affairs (1945–47) and chief of staff of the army (1948–49). He was well liked by both officers and enlisted men, and, after the unification of the armed forces, he was chosen in 1949 to be the first chairman of the Joint Chiefs of Staff. While at that post he was promoted (1950) to general of the army.
After retiring from the army in 1953, Bradley was active in private enterprise. In 1951 he published his reminiscences, A Soldier’s Story. A General’s Life (with Clay Blair) was published in 1983.
