Мир после Первой мировой войны Версальско Вашингтонская система (Може 2024)
Мирни хора, наричани още Общност на хората от мира, мирна организация със седалище в Белфаст, N.Ire. Основана от Маайър Магуайър, Бети Уилямс и Сиаран МакКаун, тя започва през 1976 г. като основно движение в знак на протест срещу продължаващото насилие в Северна Ирландия. Стотици хиляди хора не само в Северна Ирландия, но и в република Ирландия и по-далеч от чужбина, впоследствие участваха в протестни маршове и други прояви на подкрепа за движението, а Уилямс и Магуайър получиха Нобеловата награда за мир от 1976 г. за своите усилия. По-късно „Мировите хора“ се превърнаха в международно влиятелна неправителствена организация, посветена на изграждането на мирен свят, в който се поддържат най-високите стандарти на човешките и гражданските права.
викторина
Световните организации: Факт или измислица?
Франция е член на групата на осемте.
Движението „Мирни хора“ беше отговор на „Проблемите“ на Северна Ирландия - период на насилствен конфликт между протестанти и римокатолици, религиозно разделение, което често паралелно с политическото разделение между онези, които подкрепяха управлението от предимно протестантското Обединеното кралство (лоялистите) и тези който се застъпва за съюз с предимно католическата република Ирландия (републиканците). До началото на 70-те години вълненията доведоха до засилено присъствие на британски войски в Северна Ирландия, което от своя страна подбуди кампания за бомбардировки и стрелби от анти-британската Ирландска републиканска армия (IRA).
По-специално един трагичен инцидент предизвика формирането на движението: на 10 август 1976 г. три деца на сестрата на Магуаре Ан бяха убити от автомобил с прозорливост, след като шофьорът му, беглец от ИРА, беше застрелян от волана от британските войници. Произшествието не само засегна Магуайър и Уилямс - местна майка, която пристигна на мястото малко след инцидента, но също така засегна цяла общност, наторена от насилие. Докато обществеността реагира на убийствата с молитвени бдения и протести, Магуайър и Уилямс разговаряха с местните медии и станаха гласове за пострадалата общност. Уилямс, Магуайър и Маккъун - журналист и ненасилен активист - се срещнаха в деня на погребението на децата, а няколко дни по-късно основаха „Мировите хора“.
McKeown кръсти движението и написа своята декларация, която гласи:
От това движение за мир имаме просто послание към света.
Искаме да живеем и обичаме и да изграждаме справедливо и спокойно общество.
Искаме нашите деца, както искаме за себе си, животът ни у дома, на работа и в играта да бъде живот на радост и мир.
Признаваме, че за изграждането на такова общество са нужни всеотдайност, упорит труд и смелост.
Признаваме, че в нашето общество има много проблеми, които са източник на конфликти и насилие.
Ние признаваме, че всеки изстрелян куршум и всяка експлодираща бомба затрудняват работата.
Ние отхвърляме използването на бомбата и куршума и всички техники на насилие.
Ние се посвещаваме на това да работим със съседите си, близо и далеч, от ден на ден, за да изградим онова мирно общество, в което трагедиите, които познаваме, са лош спомен и непрекъснато предупреждение.
Повече от 100 000 души подписаха копия от декларацията, а шестте месеца след основаването на движението последваха митинги и протести в Ирландия и Обединеното кралство. Процентът на насилие в Северна Ирландия през този период, измерен с броя на смъртните случаи, е спаднал с 70 процента и то продължава да намалява през следващите десетилетия. След първоначалната фаза на рали организаторите на движението се концентрираха на местно ниво, насърчавайки хората да формират мирни групи, да решават проблеми, засягащи техните квартали, да участват в междуобщностен диалог и да работят с други местни органи по съвместни проекти.
В следващите години мирният народ се бори за отмяна на Закона за Северна Ирландия (Спешни разпоредби), който, наред с други неща, увеличи правомощията на британската армия да арестува и разпитва заподозрени. През 1981 г. групата помага да се създаде Комитет по правораздаване, организация за правата на човека, за да разкрие и противодейства на това, което счита за драконичен характер на Спешните разпоредби. Народният мир също се бори за правата на лоялни и републикански затворници и организира автобусна услуга за превоз на посетители до затворите. (Затворническата програма прекрати с освобождаването на политически затворници като част от Споразумението „Разпети петък“ от 10 април 1998 г.) Друга програма помогна на членовете на паравоенните групи да напуснат своите организации и в някои случаи да се емигрират заради собствена безопасност. В други области хората от мира подкрепиха Движението за интегрирано образование, което имаше за цел да преодолее религиозните и културни разделения на Северна Ирландия чрез създаване на междуконфесионални училища. В допълнение групата създаде младежка програма, която включваше ежегодни мирни лагери, провеждани в различни страни, които позволиха на младите хора с различен произход да пътуват в чужбина и да споделят своите мисли и идеи в неутрална обстановка.
В крайна сметка организацията разшири дейността си извън Северна Ирландия. Той лобира в международен план от името на ядреното разоръжаване и ненасилствените подходи за разрешаване на конфликти и изпраща мирни делегации в редица страни, които изпитват конфликт - включително Ирак, Израел и Палестина, САЩ, Австралия, Индия и асоциирани страни в Африка - в за да се подкрепят онези, които се застъпват за ненасилствени решения. Организацията също беше инструмент в основата на декларацията на Организацията на обединените нации за Международното десетилетие за култура на мира и ненасилието към децата на света (2001–10).
Уилямс напуска мировите хора през 1980 г., а по-късно основава Световните центрове на състраданието за деца International през 1997 г. Магуайър продължава да работи с Мировите хора и изпълнява функциите на негов почетен президент. През 2006 г. Maguire и Williams, заедно с носителите на Нобеловата награда за мир Ширин Ебади, Джоди Уилямс, Вангари Маатай и Ригоберта Менчу, основават Нобеловата женска инициатива за насърчаване на мира, справедливостта и правата на жените.
