Щат Пенсилвания, Съединени щати

история

По времето на европейското заселване населението на коренните американци е било малко и широко разпръснато. Делауерът, или Лени Ленапе, окупира долината на Делауеър; Сускеханокът е бил в долната долина на река Сускахана; Ери и различни групи от ирокезската конфедерация - Сенека, Каюга, Онондага и Онеида - бяха в Северна Пенсилвания. Племена от долината на река Охайо са живели в централните и западните части на щата.

Шведите бяха първите европейски заселници в Пенсилвания. Пътувайки Делауеър от селище на днешния обект на Уилмингтън, Делхий, губернатор Йохан Принц от колонията на Нова Швеция, установява столицата си на остров Тиникум (Ню Гьотеборг) през 1643 г. Други европейци, предимно холандците, създават търговски постове в рамките на Пенсилвания още през 1647 г. Съперничеството между холандците и шведите кара Питър Стуйвесант, управител на Нова Нидерландия, да завземе Нова Швеция през 1650 г. Холандският контрол над региона завършва през 1664 г., когато англичаните превземат цялата Нова Нидерландия в име на херцога на Йорк (бъдещия крал Джеймс II).

Колонията Квакер

През март 1681 г. Английски Чарлз II подписва харта, с която дава всички незаети региони на Уилям Пен за плащане на дълг, дължащ се от краля към бащата на Пен, адм. Сър Уилям Пен. Хартата, която беше официално провъзгласена на 2 април 1681 г., посочва територията на адмирал Пен и включва също и термина силвания („гористи местности“) по молба на сина.

Уилям Пен възнамеряваше колонията да осигури дом за своите колеги Квакери (членове на Дружеството на приятелите). Докато все още е в Англия, той изготви първата си „рамка на управление“ и изпрати братовчед си Уилям Маркъм да установи искане за земята и да установи границите на това, което стана град Филаделфия. Пен пристига през 1682 г. и свиква Общо събрание, за да обсъди първата рамка на правителството и да приеме Великия закон, който гарантира свободата на съвестта в колонията. Под влиянието на Пен се отнасяше справедливо отношение към коренните американци, които откликнаха с приятелство в замяна. Когато Пен се завърна в Англия през 1684 г., в новата провинция Кукер има здраво установено правителство, основано на волята на хората и религиозната толерантност.

Колониален растеж

Последващият век беше период на голяма експанзия и смут за Пенсилвания. Вътрешността му включваше земя, която беше претендирана от французите и с течение на времето индианците ставаха все по-враждебни от разширяването на селища на запад и север. Голяма част от боевете по време на Френската и Индийската война (1754–63) се водят в Пенсилвания. Там младият Джордж Вашингтон започва пътуването си в долината на Охайо, за да предупреди французите да напуснат; по-късно, в Пенсилвания английският генерал Едуард Брадък претърпя поражение в ръцете на френските сили и техните съюзници от индианците.

За много пенсилванци периодът след тези конфликти бележи нарастващо недоволство от британското управление. Ограниченията на разширяването на запад, особено установени с прокламация през 1763 г., бяха наложени за успокояване на индианците, но пенсилванците притиснаха на запад над планините Алеги. Аванпости като Форт Пит (Fort Duquesne под френските; сега Питсбърг) се превърнаха в селища, жизненоважни за потока на търговията от отварящите се земи на запад.

В навечерието на американската революция Пенсилвания се е превърнал в център на военна, икономическа и политическа дейност. Първият (1774) и вторият (1775–76) континентални конгреси се срещнаха във Филаделфия; там беше подписана Декларацията за независимост; и след войната градът става столица на краткотрайната конфедерация и на новоизлюпеното американско правителство.

Ранните години като държава

През 1790 г. е приета нова държавна конституция, която заменя еднопалатната законодателна власт от епохата на революцията с двукамарна и доста силна управителка. През следващите 70 години пътищата са подобрени и разширени, изградени са канали, механизирана е селскостопанска техника, а железопътните пътища обхващат държавата, като всичко това се съчетава с икономическата сила на пестелите Филаделфийци, за да превърне Пенсилвания в основна търговска сила. В началото на 1820 г. са създадени важни минни компании, които експлоатират находищата на твърди и меки въглища в Пенсилвания, а през 1859 г. Едвин Л. Дрейк пробива първата в света петролна яма в Титувил. През същия този период държавата става водещ производител на текстил, кораби, дървен материал, тютюн и най-важното - желязо и стомана.

Законът за освобождаване от Пенсилвания от 1781 г. обеща постепенното премахване на робството в държавата. Южната граница на Пенсилвания, ратифицирана през 1769 г., е Линията Масон и Диксън, която стана разделителната линия между роба и свободните щати преди Американската гражданска война. След като избухна войната, Пенсилвания отново се превърна в център на военна и политическа дейност. В Гетисбург армията на Съюза постигна една от решаващите победи във войната срещу конфедеративна сила, ръководена от генерал Робърт Е. Лий.