Триреме, военен кораб, задвижван с гребла, достигнал най-високата си точка на развитие в източното Средиземноморие през V в. Пр.н.е. Лек, бърз и маневрен, той беше основният морски съд, с който Персия, Финикия и гръцките градове-държави се опитваха да овладеят моретата от битката при Саламин през 480 г. пр.н.е. до края на Пелопонеската война през 404 г.
морски кораб: Биреми и триреми
Биремето (кораб с два бряга на гребла), вероятно приет от финикийците, последва и стана водещ военен кораб на 8-ми век
Атинската трирема, която може да се счита за олицетворение на този тип, може да бъде реконструирана с разумна точност върху доказателства, събрани от археологически разкопки, рисувана керамика и съчинения на класически автори като Тукидиди. Нейната безпрецедентна пропулсивна сила е постигната чрез подреждането на 170 гребци на три нива по всяка страна на плавателния съд - 31 в най-горното ниво, 27 в средата и 27 в долната част. Корпусът беше тънка обвивка от дъски, съединени от края до ръба и след това затегнати от кил и леки напречни ребра. Подобна лека конструкция даде възможност на трирема да измести само 40 тона при обща дължина от приблизително 120 фута (37 метра) и греда от 18 фута (5,5 метра); не се използва баласт. Твърди се, че триремата е била в състояние да достигне скорост по-голяма от 7 възела (8 мили в час или 13 км / час) и може би до 9 възела под гребла. Площадните платформи са били използвани за захранване, когато корабът не е бил ангажиран.
Основното въоръжение на триремата беше облечен в бронз овен, който се простираше от кила при или под водната линия и беше проектиран да пронизва леките корпуси на вражеските военни кораби. Освен това корабът превозвал комплекса от копиеносеца и стрелци, които нападнали вражески екипажи или се опитали да се качат на корабите им. В края на IV век пр. Н. Е. Въоръжените палубни войници станаха толкова важни във военноморската война, че триремата беше заместена от по-тежки, палубни кораби с множество редове гребци.
