Уилям Тел Увертюра, композиция от Джоакино Росини. Увертюрата е премиерирана в Париж на 3 август 1829 г. и е уводната минута на последната опера на композитора - Гийом Тел (Уилям Тел). За много американци произведението се помни безвъзвратно за своите вълнуващи финални три минути, които послужиха като тематична музика за програмите на Lone Ranger във филми и по радио и телевизия.
От многото опери, добре познати на име, но рядко виждани някога, тази е една от най-известните поради повсеместната си увертюра. По ирония на съдбата увертюрата дори не е възникнала с тази опера и определено композиторът й нямаше намерение тя някога да стане тематичната песен на маскирания отмъстител на Дивия запад. Вместо това той задава адаптация на драмата от 1804 г. на Фридрих Шилер, вдъхновена от швейцарския патриот от 14 век Уилям Тел. Намирайки се притиснат за времето с наближаването на премиерата, Росини заимства предсъществуваща увертюра от една от многото си по-ранни опери, Елизабет, кралицата на Англия, съставена 14 години и 24 опери преди Уилям Тел. Така че неговите мелодии не са извлечени от самия Уилям Тел и ако човек би слушал операта, търсеща тази известна музика на Lone Ranger, човек би слушал напразно.
Увертюрата започва с главно виолончело, с печално пеене съвсем самостоятелно, въпреки че оркестровите струни се присъединяват в подкрепа. Постепенно темата, въведена от виолончелото, се изгражда и разширява, в крайна сметка се свързва с нов тематичен материал, неспокоен и тревожен по природа, подсказващ за настъпваща буря. Скоро порой от месингови и дървови духове, надигащи се струнни фрази и гръмотевични перкусии предполагат, че бурята бушува. Следва пасторална селска сцена с дървени ветрове, по-специално английски рог и флейта, което предполага двойка овчари, които се обаждат един на друг през алпийската долина, макар че това не е това, което представляваше, когато увертюрата беше използвана за Елизабетска Англия. Това е нежна интермедия, която спира внезапно със смела солова тръба, бързо присъединена от клаксони, въвеждайки решителна галопираща енергия, за която радиопроизводителите през 30-те години бяха сигурни, че е точно подходяща за западния им герой.
