Въведение в AutoCAD пространствено моделиране (Може 2024)
Програма „Съзвездие“, анулира американската екипирана програма за космически полети, която беше планирана като приемник на програмата за космически совалки. Най-ранните му полети бяха планирани да пренесат астронавтите до Международната космическа станция (МКС) в началото на 2015 г. Въпреки това мисиите до Луната до 2020 г. и до Марс след нея бяха основният фокус на Съзвездието.
През януари 2004 г. предс. Джордж У. Буш призова Националната администрация по аеронавтика и космическо пространство (НАСА) да възобнови екипажните мисии до Луната и след това да започне екипирани мисии до Марс. Основно изискване беше тази нова програма да бъде финансирана чрез оттегляне на космическата совалка през 2010 г. след завършване на МКС. Новата програма, наречена Съзвездие след първия кораб на ВМС на САЩ, щеше да включва ракети-носители, космически кораб и лунен кацач.
Бяха разгледани редица опции за новите пускови установки, включително адаптации на съществуващите ракети Delta IV или Atlas V, преди да бъде взето решение да се използва технологията за космически совалки за създаване на две нови ракети. През юни 2006 г. НАСА кръсти новите пускови установки Арес, след гръцкия колега на римския бог Марс. Ares I е проектиран да превозва космически кораб, а по-големият Ares V е проектиран да превозва по-тежки товари като лунната кацалка.
През август 2006 г. космическият кораб, първоначално наричан превозното средство за проучване на екипажа, е наречен Орион, след съзвездието. Орион би бил с диаметър 5 метра (16 фута) и би имал стартова маса от 22 700 кг (50 000 паунда). Той щеше да се състои от конусен модул на екипажа и цилиндричен сервизен модул и би могъл да прекара шест месеца, пристигнат до МКС. Модулът на екипажа би имал обем от 20 кубически метра (700 кубически фута), половината от него обитаем. Той е проектиран да носи екип от четири души. (Първоначално Orion е проектиран да превозва шестима души до МКС и четирима до Луната, но, за да спести пари при проектирането на Орион, НАСА реши да се концентрира първоначално върху модела с четири човека и да остави шестима Орион като възможност за по-късно в програмата Constellation.) Сервизният модул щеше да помести основната задвижваща система, системата за управление на позицията и кислорода и водата за модула на екипажа. Цялостната конфигурация напомняше на космическия апарат Apollo, но сервизният модул би черпил енергия от разгъваеми слънчеви панели, а не от горивни клетки. Прототип Орион беше доставен на НАСА в края на 2007 г. Първият и единствен тестов полет на Арес I стартира на 28 октомври 2009 г., а първоначалното изстрелване с екипаж първоначално беше планирано да бъде насочено към МКС през 2015 г.
През декември 2007 г. НАСА кръсти лунния десант Алтаир, след най-ярката звезда в съзвездието Акила. Aquila е латинската дума за Eagle, която беше и името на първия космически кораб, който кацна на Луната, лунния модул на Аполон 11. Алтаир би бил двустепенен космически кораб (етап на спускане и изкачване) и щеше да кацне четирима астронавти на Луната. Стартовата му маса щеше да е 37 800 кг (83 300 паунда).
За командирована мисия до Луната първо би стартирал Арес V, пренасящ Алтаир в земната орбита. Тогава бих стартирал Арес с Орион, който щеше да се свърже със сцената за изкачване на Алтаир. Вторият етап на Арес V щеше да се възползва отново, за да изпрати Алтаир и Орион на Луната, след което докираният космически кораб щеше да се оттегли от изразходвания етап. Основният двигател на сервизния модул щеше да забави Altair и Orion, така че да влязат в лунната орбита. Екипаж от четирима щял да се прехвърли в Алтаир и да кацне на Луната. При ранните мисии наземната експедиция щеше да продължи седмица. Етапът на спускане на Алтаир щеше да послужи като изстрелваща платформа за етапа на изкачване, който щеше да се появи в лунна орбита с Орион. След това екипажът щеше да се прехвърли в Орион, след което етапът на изкачването щеше да бъде изхвърлен. Основният двигател на сервизния модул би бил използван за излизане от лунна орбита. Точно преди космическият кораб да влезе отново в земната атмосфера, сервизният модул щеше да бъде премахнат. След това капсулата щеше да изхвърли основния си топлинен щит и да разположи трите си парашута. Нормалният начин на връщане щеше да е на сушата в Съединените щати, но ако е необходимо, капсулата можеше да се разпръсне в морето.
През май 2009 г. администрацията на прес. Барак Обама обяви, че ще преразгледа програмата „Съзвездие“, за да определи дали това ще е най-добрият вариант за космически полет на екипажа в САЩ след края на програмата за космически совалки. През октомври 2009 г. ревизионната комисия обяви, че поради значително увеличение на бюджета на НАСА, графикът за програмата „Съзвездие“ е нереалистичен, като първият екипаж на полет „Арес I“ вероятно ще се случи между 2017 и 2019 г. През февруари 2010 г. администрацията на Обама отмени програмата „Съзвездие“ в полза на търговските полети до МКС и проучванията за намаляване на цената на екипажа на космическия полет.
Въпреки това, през април 2010 г. Обама обяви, че работата ще продължи над капсулата „Орион“, но като превозно средство, предназначено единствено за астронавтите да избягат от МКС при спешни случаи. Орион е включен през 2013 г. в мисията за пренасочване на астероиди, в която в началото на 2020-те години сонда ще извлече камък от повърхността на астероид и ще го изведе на лунна орбита, където астронавтите на борда на космически кораб „Орион“ могат да го изучават. Orion имаше първия си полетен тест на 5 декември 2014 г., в който капсула, изстреляна от ракета Delta IV Heavy, направи две орбити. Мисията за пренасочване на астероиди беше отменена през 2017 г. Развитието на Orion все пак продължи и същата година Orion стана част от Artemis, екипажната лунна програма за проучване, предложена от администрацията на Доналд Тръмп.
