Съдържание:
Държавен и хуманитарен
С напредването на Нансен той става по-заинтересован от отношенията между отделни хора и нации. През 1905 г. той оживено участва в дискусията за разпускането на съюза между Норвегия и Швеция. Неговото отношение може да бъде обобщено от думите му: „Всеки съюз, в който единият народ е сдържан да упражнява свободата си, е и ще остане опасност.“ При създаването на норвежката монархия Нансен е назначен за първи министър в Лондон (1906–08). През 1917 г., по време на Първата световна война, той е назначен за ръководител на норвежка комисия в САЩ и договаря задоволително споразумение с правителството на САЩ за вноса на основни доставки в Норвегия.
На първото събрание на Лигата на нациите през 1920 г. норвежката делегация се оглавява от Нансен, който трябваше да остане един от изключителните членове на събранието до смъртта си. През април 1920 г. Съветът на Лигата на нациите дава първата си велика задача на Нансен, като му назначава висок комисар, отговорен за репатрирането на около 500 000 военнопленници от бившите германски и австро-унгарски армии. Съветското правителство няма да признае Лигата на нациите, но преговаря с Нансен лично и през септември 1922 г. той докладва на третото събрание на лигата, че задачата му е изпълнена и 427 886 военнопленници са репатрирани.
През август 1921 г. Международният комитет на Червения кръст Нансен е помолен да насочи усилията си за облекчаване на пострадалата от глад Русия. Той прие и на 15 август конференция в Женева, на която бяха представени 13 правителства и 48 организации на Червения кръст, го назначи за висок комисар на това ново начинание. На 27 август той сключва споразумение със съветското правителство, упълномощавайки го да открие в Москва офис на „Международната руска служба за помощ“. Искането на Нансен към Лигата за финансова помощ беше отхвърлено, но чрез обръщение към частни организации и чрез обсъждане на големи публични срещи той успя да набере необходимите средства.
На 5 юли 1922 г. по инициатива на Нансен в Женева е подписано международно споразумение за въвеждане на лична карта за разселените лица, известна като „паспорт на Нансен“. През 1931 г. в Женева е създаден Международният офис за бежанци Нансен (след смъртта на Нансен); тя се грижеше главно за антикомунистически („бели“) руснаци, за арменци от Турция и по-късно за евреи от нацистка Германия.
През 1922 г. Нансен е удостоен с Нобеловата награда за мир; той е използвал наградите за подпомагане на международната помощ. Международният офис за бежанци в Нансен печели Нобеловата награда за мир през 1938г.
