Победа на хуманността (Може 2024)
Договор забрана на ядрените опити, официално споразумение за забрана на ядрени оръжия тестове в атмосферата, в космическото пространство и под водата, договор, подписан в Москва на 5 август, 1963 г., от Съединените щати, Съветския съюз, и Обединеното кралство, които забранени всички тестове на ядрено оръжие, с изключение на тези, проведени под земята.
Събития от студената война
keyboard_arrow_left
Учение на Труман
12 март 1947г
План на Маршал
Април 1948 г. - декември 1951 г.
Берлинската блокада
24 юни 1948 г. - 12 май 1949 г.
Варшавски договор
14 май 1955 г. - 1 юли 1991 г.
Инцидент с U-2
5 май 1960 г. - 17 май 1960 г.
Нашествие на прасета
17 април 1961г
Берлинската криза от 1961г
Август 1961г
Кубинска ракетна криза
22 октомври 1962 г. - 20 ноември 1962 г.
Договор за забрана на ядрени изпитания
5 август 1963г
Стратегически преговори за ограничаване на оръжията
1969 - 1979
Взаимно и балансирано намаляване на силите
Октомври 1973 г. - 9 февруари 1989 г.
Полет 007 на корейските въздушни линии
1 септември 1983 г.
Среща на върха в Рейкявик от 1986 г.
11 октомври 1986 г. - 12 октомври 1986 г.
Срив на Съветския съюз
18 август 1991 г. - 31 декември 1991 г.
keyboard_arrow_right
Произходът на договора е свързан с обществената загриженост за опасността, причинена от атмосферните радиоактивни отпадъци, причинени от надземното тестване на ядрени оръжия. Този проблем се превърна във важен обществен проблем до 1955 г., но първите преговори за забрана на ядрените тестове бяха основани на различни предложения и контрапропозиции, направени от Съединените щати и Съветския съюз, които бяха двете доминиращи ядрени сили по това време. През по-голямата част от 1959 г. както Съединените щати, така и Съветският съюз временно преустановиха тестовете си, но преговорите през следващите две години бяха забавени от подновеното напрежение в студената война между двете страни. Постепенното сближаване между Съединените щати и Съветския съюз бе ускорено от кубинската ракетна криза (октомври 1962 г.), която нагледно илюстрира опасностите от ядрената конфронтация. В края на 1962 г. англо-американските и съветските предложения за проект на договор приличаха един на друг и след само десетдневно обсъждане в Москва през юли-август 1963 г. представители на трите ядрени сили се ангажираха за „неограничен срок“ да не провежда повече тестове в атмосферата, под водата или в космоса.
Договорът за забрана на ядрените изпитания забрани изпитанията на ядрени оръжия в атмосферата, в космическото пространство и под водата, но разрешава подземни изпитания и не изискваше контролни пунктове, няма проверки на място и няма международен надзорен орган. Той не намалява ядрените запаси, спира производството на ядрено оръжие и не ограничава използването им по време на война. В рамките на няколко месеца от подписването от трите първоначални страни през август 1963 г. договорът е подписан от повече от 100 други правителства, като изключителни изключения са Франция и Китай. Трите оригинални страни по договора, Съединените щати, Обединеното кралство и Съветският съюз (и неговият наследник Русия), имат правомощието да налагат вето на измененията на договора. Всяко изменение трябва да бъде одобрено от мнозинство от всички страни, подписали страните, включително и трите от първоначалните страни.
До 1977 г. бяха необходими преговори за започване на всеобхватен договор за забрана на ядрените изпитания, който ще разшири забраната до подземни тестове, въпреки че предишната година САЩ, Обединеното кралство и Съветският съюз се съгласиха на договор, забраняващ мирни ядрени експлозии - тоест онези, които уж се провеждат за целите на строителните проекти. Преговорите между трите сили продължават до 1980 г. Те са изправени пред значителна опозиция в Съединените щати, не на последно място от лабораториите за оръжие, а през 1982 г. администрацията на американския президент. Роналд Рейгън реши да ги изостави. През 1991 г. Съветският съюз обявява мораториум върху бъдещите ядрени тестове, а Конгресът на САЩ изисква това да бъде реципрочно и преговорите за възобновяване на договора. През 1994 г. Специалният комитет за забрана на ядрените изпитания започва преговори под егидата на Комитета на ООН за разоръжаване. Проект на договор, забраняващ всички тестови експлозии на ядрено оръжие и всички мирни ядрени експлозии, беше приет от Общото събрание на ООН през 1996 г. и след това беше открит за подписване. За да влезе в сила, Договорът за цялостна забрана на ядрени изпитания трябва да бъде ратифициран от всички ядрени сили и от 44 членове на Конференцията за разоръжаване, които притежават ядрени реактори. До 2007 г. всички тези държави, но три (Индия, Пакистан и Северна Корея), са подписали, въпреки че 10 от тези, които са подписали, не са ратифицирани, включително Съединените щати и Китай.
След мораториумите от началото на 90-те години Русия, САЩ, Обединеното кралство и Франция не провеждат допълнителни тестове. Франция възобнови тестването за кратко през 1995 г. и окончателно приключи изпитването едва на следващия януари. Китай проведе последния си тест на 29 юли 1996 г. През 1998 г. и Индия, и Пакистан тестваха ядрени оръжия за първи път, въпреки че те също следваха своите тестове с неофициален мораториум. През октомври 2006 г. Северна Корея проведе тест на ядрено устройство, въпреки че изключително малкият добив предполагаше, че това може да е провал.
