КИТАРА В НОЩТА (Може 2024)
Ван Морисън, изцяло сър Джордж Иван Морисън, (роден на 31 август 1945 г., Белфаст, Северна Ирландия), ирландски автор на песни и случаен саксофонист, който играе в редица групи, най-вече тях, в средата на 60-те, преди да се наслади на дълга, разнообразна и все по-успешна солова кариера.
викторина
Композитори и композитори
Коя от тези музикални групи написа първата „рок опера“?
Морисън е роден в протестантско семейство от работническа класа в Белфаст. Рано е изложен на блус и джаз чрез колекцията на баща си и се е заел със саксофон, китара и хармоника, той започва да свири в групи, докато е в средата на тийнейджърите. Когато за пръв път се появи пред британската телевизионна публика през 1965 г., изправяйки пред вълнуващото пренареждане на Them от стара блус песен („Бебе, моля те, не отивай“ на Big Joe Williams), беше ясно, че Морисън е различен. За разлика от своите съперници, като Мик Джагър или Ерик Бърдън, той изглежда не искаше да флиртува с публиката или дори да осъществи контакт с очите. Страстта зад неговата сурова, заекваща доставка беше очевидна, но изглежда беше насочена другаде.
Повече от всеки друг Морисън сигнализира за завършването на рок-певеца от обикновен забавител до нещо по-тъмно, по-сложно и по-малко податливо на механизмите за контрол на музикалната индустрия. Той се възхищаваше на целостта на стария блусмен и волестта на поетите, а неговото неприязън към привличането предостави полезен шаблон за такива по-късни фигури като Елвис Костело и Джон Меленкамп, които търгуваха със сродни форми на празничност. Освен това той му спечели малък, но всеотдаен, след като стана ясно, че въпреки успеха на "Brown Eyed Girl" - бърз къс от ритъм и блус, който беше първият му самостоятелен сингъл след напускането им през 1967 г. и преместването в Съединените щати - обичайните критерии за кариера няма да се прилагат. Всъщност този хит никога не е последван. Вместо това, година по-късно той освободи Astral Weeks,албум с удивителна оригиналност и изобретателност, който протегна границата на рок музиката. Цикъл от разширени полуимпровизирани песни с гръб от акустична група, включваща вибрахарп, флейта, китара, бас, барабани и малка струнна секция, не беше нито рок, нито фолк, нито джаз, и въпреки това беше нещо от трите. Почти пренебрегван по онова време, той стана признат за едно от най-хипнотизиращите и истински поетични произведения в историята на рока - не на последно място заради класическата си песен, деветминутната „мадам Джордж“, в която Морисън постига нещо като поетичен транс, напълно нов за рока.не беше нито рок, нито фолк, нито джаз и въпреки това беше нещо от трите. Почти пренебрегван по онова време, той стана признат за едно от най-хипнотизиращите и истински поетични произведения в историята на рока - не на последно място заради класическата си песен, деветминутната „мадам Джордж“, в която Морисън постига нещо като поетичен транс, напълно нов за рока.не беше нито рок, нито фолк, нито джаз и въпреки това беше нещо от трите. Почти пренебрегван по онова време, той стана признат за едно от най-хипнотизиращите и истински поетични произведения в историята на рока - не на последно място заради класическата си песен, деветминутната „мадам Джордж“, в която Морисън постига нещо като поетичен транс, напълно нов за рока.
This mode, heavily influenced by the writings of John Donne, William Blake, and William Butler Yeats, was to come in for further investigation in “Listen to the Lion” (1972) and “Vanlose Stairway” (1982), but his future direction was more clearly indicated by Moondance (1970), Astral Weeks’s successor, in which he deployed a snappy little rhythm-and-blues band behind tautly structured songs. The title song was the most obvious example, but it was followed over the years by such favourites as “Wild Night” and “Jackie Wilson Said” in pursuit of a style that was to affect the work of Tim Buckley and Bruce Springsteen, among others.
Moving between California, Ireland, and London, Morrison seemed oblivious to public taste and reaction to him. He pursued an interest in the music of his Celtic roots by collaborating with the Chieftains, developed his lifelong fondness for jazz with appearances at Ronnie Scott’s Club in London, and wrote a series of songs in his own increasingly complex style that gave unmistakable evidence of a deep and unfulfilled spiritual yearning, releasing albums on an almost annual basis well into the 21st century. Yet he was at his best onstage, where he could mix, match, and contrast all these approaches, indulging his love of the gifts of skilled musicians to his advantage and, no less, to theirs.
In 1993 Morrison was inducted into the Rock and Roll Hall of Fame, though he refused to attend the induction ceremony. He was named an Officer of the Order of the British Empire (OBE) in 1996 and a knight bachelor in 2015.
