Спортни скокове

Ски скокове, състезателно ски събитие, при което състезателите карат по стръмна рампа, която се извива нагоре в края или точка на излитане. Скиорите скачат от края, опитвайки се да покрият колкото е възможно повече хоризонтално разстояние във въздуха.

Ски скоковете са включени в зимните олимпийски игри от Игрите през 1924 г. в Шамони, Франция. След добавяне на втори, много по-голям хълм към Олимпийските игри през 1964 г., събитието беше разделено, създавайки скокове на големи хълмове и нормални (или малки) скокове на хълм. Състезанията се провеждат на внимателно класирани и подготвени хълмове, класифицирани според разстоянието от мястото за излитане, което повечето скиори биха могли да пътуват и все пак да кацат безопасно; повечето старши международни събития, включително Олимпиадата, се оспорват на 120 и 90 метра (393,7 и 295,275 фута) - голям хълм и нормален хълм, съответно. Както индивидуалните, така и отборните състезания за ски скокове се оспорват на зимните олимпийски игри. Световните първенства по ски скокове започват през 1925 г. под ръководството на Fédération Internationale de Ski (FIS), а през 1980 г. е създадена обиколка на Световната купа.Жените не се състезаваха в ски-скокове на световните първенства на FIS до 2009 г., а през 2011 г. ски-скоковете с нормален хълм при жените бяха добавени към графика за зимните олимпийски игри 2014 г. в Сочи, Русия.

Ски скок започва с приближаването, или спускането, което често започва от скеле или кула; джъмперът спуска спускане със сгънато положение, натрупвайки скорост (колкото 100 км [62 мили] на час), докато достигне излитането, където извира навън и нагоре. Поради риска от пътуване надолу при толкова високи скорости и паралелната възможност да кацат твърде далеч в долната част на хълма, съдиите получават правомощия да снижат началната точка на скока, за да намалят максималната потенциална скорост на джъмперите.

Веднъж във въздуха състезателите могат да разчитат само на положението на тялото, за да увеличат максимално своя скок. До началото на 90-те години предпочитаната позиция на повечето джъмпери беше да се навеждат далеч от глезените с прави колене, а ските се държат успоредно и наклонени леко нагоре. Тази позиция минимизира съпротивлението на вятъра и допринася за аеродинамичен повдигащ ефект за увеличаване на дължината на скока. В средата на 80-те обаче шведският джъмпер Ян Бокльов демонстрира нова техника, която осигурява още повече повдигане: V стил. Тази позиция се постига чрез насочване на върховете на ските навън в противоположни посоки, за да се създаде V форма. След като първоначално беше осмиван заради нетрадиционния си стил,По-късно Бокльов е модел за ски джъмперите на Световната купа след победата си на първо място в състезанието на Световната купа 1988–89 и научни тестове, които доказват превъзходния лифт, спечелен от V стил.

The landing of a jump is made on a steep section of the hill in a more upright position, with the shock of contact taken up by the knees and hips and one ski farther forward than the other (the telemark position). After the slope levels off, the jumper stops his forward momentum by turning. In addition to the judges’ ability to lower the starting point, other precautions are taken to prevent overjumping, including limits on ski length and ski-suit thickness (thicker suits permit more air to be trapped in the suit and thereby allow for longer jumps) and rules for the placement of bindings on skis. The hills have also been altered for safety; hills are now contoured to ensure that a jumper is rarely more than 3 to 4.5 metres (10 to 15 feet) above the ground during a jump.

Competitors make two jumps. Performance is decided partly by distance covered and partly by form, on the basis of style marks awarded by five judges. Concerning distance, a jump to the K-point (where the distance from the starting point equals the height of the hill) garners a jumper 60 points, with additional points added for each metre beyond the K-point. Style points are deducted for such errors as touching the ground with a hand after landing or not landing with one foot before the other.

Ski flying is similar to ski jumping in every respect except its scoring system, which emphasizes distance over style. Under ideal conditions top contestants are capable of leaps of over 200 metres (656 feet). Ski flying is not included in the Olympics.